Не че съм искал да критикувам, ама се налага. Едно време бях възхитен от хората със способности, и ми се искаше, и аз да имам лечителски, ясновидски и какви ли не способности. Това беше преди да се сблъскам с отрицателната страна на тия обладаващи свръхспособности хора. Някои от тях бяха посветени- между другото не всеки човек със свръхспособности е посветен. Повечето имат само нива, и въпреки, че са обладатели на големи способности- не са посветени. Това да си ясновидец, лечител, факир, яснослушащ, или пък да се е научил човек да действа с астралното си тяло човек- нe го прави посветен.   Не, че да си посветен е нещо за хвалене- точно обратното е. Посветения човек, носи огромна отговорност за действията си и не злоупотребява със своите способности. А днес много от тия посветени своеволничат с придобитите сили за това не е за хвалене- а за срам. Така, че не мога да се нареча посветен. По- скоро приемам думата- божествен.   Злоупотребите принизяват такива посветени до едни улични "нарко-дилари", които гледат как да впримчат още повече хора със своята магия, за да си правят след това квото си искат с тях. Някой ден може да се направи за такива извратени посветени- Духовна полиция, която да раздава правосъдие, и да защитава душите на хората от такива злодеяния- като им отнема свръхспособностите с които са злоупотребили... - което не е чак толкова трудно, когато се намеси божият пръст... бих казал, че е дори много лесно...    Има етапи на обучение, през които човек минава, за да бъде извършено след това и посвещението (то трябва да се заслужи)- това е доста отговорен процес. Но самата дума не ми харесва- той е посветен, като чели е привилегия само на избраници-Не. Право е на всеки да бъде посветен- а тогава думата се обезсмисля.   Някои посветени малко безотговорно раздават нива- дават способности на подбрани хора, като ясновидство, яснослушане, възможност за боравене с астрално тяло, като пропускат отговорността на обучението. Та тези после получили някво ниво се имат за посветени когато не са.. ще чуят някви гласове, или ще виждат в астрала, или ще внушават с лекота, и айде вече се счита за посветен ама реално не са. И като не са минали през отговорността на обучението глей кво става с използването на тия сили... като дете с играчка което не знае от како да се пази и покрай него и другите оградисват защото хората са вярващи и се връзват.   Така не овладяното зломислие, и не подчинения астрал дават зловредната психоза на магиката, която виждаме в разказа за Медея- подтикват към злоупотреби с придобитите сили.                                Отговорност в обучението!   Процеса на обучение е важен, за да даде отговорност, към придобитите способности, и да спре злоупотребата. Човека е един Бог в развитие. Разчупването на седемте печата от книгата на живота, трябва да е съпроводено с едно зряло, и отговорно Божествено поведение. Един посветен, който раздава посвети според мене- задължително трябва да учи на отговорност хората на които е дал свръхспособности, защото именно от такива безотговорни посвещения има и не добросъвестни приемници. Момента на обучение е много важен. Някой ще каже- аз ги обучавам, или- мене са ме обучавали- но как?!    Всички хора със способности се имат за нещо повече от другите, а не е така, когато се подават на зломислието. Изкукали старци, със свръхсили- е кофти комбинация. За мене всички посветени до един без изключения, са един дол дрянки.   Прави ми впечатление, че всички посветени, които съм срещал са- малко тиранични, малко нагли, малко подтисници, малко използващи принудителни подходи.    Ония дето се изтипосаха в България, след размириците между Украйна и Русия; заформяща "семейства" от хора с развити свръхсили та техния "Баща" тръгнал да предлага закрила- в мирна държава- за чий уй -освен от тях самите. А не предложи закрила в своята страна, когато настанаха размириците, а избяга с групичката си с подвита опашка... Достойните хора не бягат от своята страна, а се качват на кладите. Но го смъмрих с другото си тяло; малко конско, никога не е излишно, когато има основание човек.    Някои псевдо посветени пък нарочно се пробват да оказват въздействие на минувачите без човек да осъзнава, като се пробват да го сблъскат с някой дето не харесват. Или се пробват да внушават неизбежна зла участ, ако не им играеш по свирката.. -това май е най- точното- пробват се да внушават, това което им отърва само и само, за да властват над душата на човека, като се пробват да обвързват човека със страхове- и подаде ли се човек на техните внушения попада в капана им, във властта им. Власт над чувства и мисли прави Човека пионка в чужди ръцете. Замисляли ли сте се, кои имат власт над вас!? Кои си играят с вашите мисли и чувства, за да правите кат пионки това което им отърва! Осъзнаването на това е необходимо за отърсване от потисничеството.  Ако човек се опита да се отърси от наложените му окови, които му слагат хората със свръхсили могат и да се пробват да навредят с магия. Жалка картинка на която липсва напълно изрисувано достойнството.    Учителя Ваклуш на времето ми каза- те само се пробват- имайки предвид, че ще си останат със пробването си само.   Много полу посветени които съм срещал са на възраст, която предполага зрял подход и мъдрост, а не детинщини- но уви. От това, което съм видял до сега, стигам до извода, че никога не е късно, да си налеят малко акъл, там дет им трябва...   Има възрастни хора, които се считат за учители, но какъв учител е този, който не е над-крачил, и подчинил астрала и ментала.   Етапа на обучение, през който са минали повечето хора, които имат някакви си там нива, или са развили определени способности, а да не говорим пък за тия дето им е било дадено на готово, преди още да са си го заслужили- според мене- не е бил правилен. Техните учители са претупали процеса им на обучение, може би, защото и те от горе от горе са били обучени.   Своеволното използване на свръхспособностите- достойно ли е това безчинството, така да се изправиш пред Човека!? Ама рибата както се казва- се вмирисва от главата. " Защото Мъдростта е мотивирано мислене и подчинен астрал, но тя е и проницание. Мъдростта е неизбежната необходимост да работиш и с над Причинния свят. " И преди съм казвал, че Учителя Ваклуш ме подготви и обучи, още на времето. Прежде време ме накара да преживея моменти, които той видя в бъдещето ми, и ги преживя с мене още тогава..!   Като същевременно ме инструктираше, как да действам в съответните ситуации, със всеки псевдо посветен или посветен който срещам. Той казваше: позволете ми да ви живея! Това, и направи- преживя, моето бъдеще с мене- моите действия... са и негови действия. Духовната вълна на Мъдростта- дава една отговорност, дава енергии за Себенадмога, сочи пътя за свещения, и е олтарен път за Божието съзнание... О неразумни юроде поради що се срамиш ти да се наречеш- човек син божи Бог е в тебе, и ти си в Бога, а всеки човек е твой събожник.     Жестокостта няма място във връзката човек-бог и бог-човек. Тези отколешни сплашващи практики трябва да се погребат заедно с миналото, за да се изведе човечността- божията човечност във всеки един. Човек слял се със бога в себе си, не може да посегне на хората, защото знае, че те са негови събожници, и бог живее в тях. Необходимо е признание и уважение на всеки личен дом и свят. А един бог не може да посегне на себе си. Затова критикувам посветените, и великите посветени, защото те са тези дето учат хората на такива зловредни фиксации на енергията, те са тия дето дават познанието. Има една поговорка- с какъвто се събереш такъв и ще станеш. От аля-уля посветен, ще научиш само аля-уля. И тук е отговорния момент, който е бил изпуснат от великите посветени та приемниците злоупотребяват. Някои от страх да не се забрави знанието го предават безразборно, но забравят за акашовите записки- там е съхранено всичко, и виждащия може да изведе някоя и друга практика, но достойна ли ще бъде тя е въпрос на вътрешна чистота, за да се даде импулса на новото, на бъдещето, което е свежо и освободено от мрачните оковите на миналото. Не случайно сега отблясъка на онова древно магьосническо миналото е по музеите. Това свидетелства за необходимите просветлителни промени, които жадуващия човек за свобода е правил през вековете, за да се отърси от нежеланото- тиранията и насилието. Все още на някои посветени подхода им е принудителен и тираничен спрямо хората. Всеки човек има правото на свободата си, да избира в какво да вярва, или дали изобщо да се присъедини към някоя групировка. Някои се изживяват, още като ловци на хора. Иисус като е казал ела те да ви направя ловци на хора, това не значи хайде да ги връзваме на сила, към учението. Човека да не би да е някакво добиче за лов. Отвращението ми към деспотичността им в критиката ми, може да се разбира само, като благопожелания за промяна към посветените и великите посветени. Днес повечето посветени, повече дори от 99% живеят все още в отблясъка на онова величаво минало, което отдавна приключи. Учителят на Карлос Кастанеда е пример, за това как един велик посветен учи на магии с царевица, корени; учи го на това да се превръща във врана- животно- на ненужно, и излишно фиксиране на енергията в магьосничеството, което отмина, и се погреба само. Карлос Кастанеда говори за магьосниците от древното минало, че са се оплели в практиките си, и са поели в грешна посока. Уж ново поколение магьосници, а в същото време създава в книгите си една мрачна атмосфера, присъща на магьосниците в древността. И за капак разкрива на хората пътя на древните магьосници. Какво би станало освен човек да се залута в тоя път, като ония праисторически хора наричани някога магьосници. Неговият учител не извежда ясно новия път, който са поели. Промяната която са направили те e неясна в книгите му. Карлос Кастанеда не знае на къде отива, какво трябва да направи, и какво го чака- няма път- има неяснота, която обърква читателят. Златния ключ, с който са му казали да заключи след себе си вратата, обобщава всичко- те не искат никой да ги последва, може би защото са поели в грешна посока. Промяната е взаимен процес, при който всеки допринася с нещо, прави своята лична жертва от собственото си време, за да даде това на което е способен за прогреса- полъхът на промяната. Карлос Кастанеда не е успял въпреки посвещението си да изведе правилно идеята за пътя. И той от своя страна учи хората на ненужни отминали пътища. Създавайки подтисната мрачна страна- характерна за древността. Еволюцията дава нови пътища, а старите си отиват, защото не могат да дадат нищо повече, нищо ново. Отговорност трябва, и да се сложи край на зловредните практики нараняващи човекът, който е свещен, който е наш събожник. Тези фиксации - чудеса, които се правят да бъдат надскочени. Пак ще спомена учителя на Кастанеда, който говори против фиксацията на енергията, която са правели древните магьосници в древните пирамиди, но в същото време тяхната линия продължава да я практикува.

    "За зла участ на човечеството всички учения, ведно с религиите, не само в тяхната социална приложност, морално-етична законодателност и културна последица, са оставили най-зловещия белег – белега на заплахата. Заплашват и чакат страх и подчинение. Най-скръбното за еволюцията на човешкия род е, когато духовните учения искат подчинени, а не богове!" "Когато човек започне да си служи със заплаха с Учението, не е проблемът само за извратеността, с която мисълта навиква да господства, а че изпуска изпредвид тронния жезъл на духовността. Учението не трябва да служи за заплаха! Това е непознаване стойността на мисъл-формите. Даже при липсата на страх в една личност от това, че някой я заплашва, понякога тя не е в състояние да разкъса гирляндата на зломислието, образувало около нея мисъл-форми. Защо? Защото хилядолетия са излъчвани отрицания и заплахи с учения. Властта на страха е нещо, от което тепърва човечеството с Учението на Мъдростта ще трябва да се освободи." "Юдейската религия се занимава с най-крайната неучтивост – да определя в кой ден да работите, в кой не. Това показва вярност към едно изповедание, но ограниченост в мислене както за настояще, така и за бъдеще. Тогава как ще се доближат до безкрайността?! " "Един посветен като Моисей създава религия на отмъщението: Око за око, зъб за зъб!... но един Велик посветен никога няма да каже такива думи! Първо, това е обида към Космичната даденост. Всемирността може да наказва, но не и да дава благоволение на престъпността. Иначе виждаме разделението: добро и зло. Но ето дойдохме до Мъдростта: няма зло, има нееволюирало добро!" "Ако липсва свещенодейственост, става както при Моисей. Той, в злобата си срещу Египет, слага петно на народа си. Не казва: „Всяко зло за добро“, а – „Отмъсти на злото“. Моисей не се опазва от омразата си, защото той не е изработил религия за поведение към тези, които ги бяха оробили. Създава око за око, зъб за зъб, с което злосторникът казва вече „око за очи, зъб за зъби“... Така неовладяната страстология за мъст и зло физиономира човека в крайности. И тогава няма защо да се учудваме, че революциите не изиграха ролята на кръвопущания, за да се намали налягането (както се е правило с кръвното налягане, когато е нямало други лекарства)." "Но само това ли е миналото? Миналото е много по-страшно, когато стои с известни нормативи у нас. Така е с хората, които Моисей принуждава, на които дава Десет Божи заповеди... Понеже никой не го е слушал, той счупва плочите, но се връща, носи им нови Десет заповеди и безмерната жестокост. Как няма да искаме свобода от това минало!? То е било потребно, за да се направи един юдаизъм, който обаче в приложността си е неизмерим със своето наказателно битие. Битие на вечния страх, че ти си грешник и че ще бъдеш вечният роб на своя Саваот. А Саваот какво е? Идеята на отмъщението." "Защото, когато Моисей взема Десетте Божии заповеди и се завръща в лагера на изведения еврейски народ от египетското робство, и сварва евреите да играят около златния телец, какво прави този, който получава уж Божии заповеди? Моисей счупва Заповедите, извиква си верните хора и (в Библията пише) убива 3000 души. Какъв морал тогава искаме да има устойчивост!? Аз се питам как оттук нататък тези хора вече в продължение на повече от 3500 години са правили морална устойчивост и са градили безгрешния... 3000 души! А заповедта там казва: „Не убивай!“ Затова пък Мойсей не го погребаха в Обетованата земя. Но има ли някакво значение къде е погребан като тия 3000 души също не ги погребаха в Обетованата земя?!" "Така че евреинът Моисей, когато дава Десетте Божии заповеди, е бил обиден на египтяните. (А и сега, когато един държавен глава го обидите, търси начин да си отмъсти.) На Моисей знанието е невежество, а незнанието не е още невежество – то значи, че в еволюцията човекът не е направил своя ход. И ние трябва да питаме: Кого да виним? Кое невежество е по-силно, кое е изстъпление на безнравствеността?" "Еволюцията е погрешно поставена в страниците най-напред на моралните таблици: Не убивай; Не лъжи; Не кради! Добре: „Не лъжи!“ – и всички лъжат! Да, дори когато огледалото дава на човека реален образ, той търси пудра, за да изглежда друг. Кого лъже?! Да не говоря за: „Не убивай!“. Да, но се обявява война. И ако войникът не убива, няма да има и победа. Тогава?! Тези, които убиваха на войните, са орденоносци. Сега, отделен е въпросът еволюцията признава ли смъртта..." "Моисей иска да изведе една робска психика, защото те са роби; иска да изведе тази робска психика, като я освободи от мъст, но є създава закон, който ражда „око за око, зъб за зъб“. Затова не можа да премахне настъпателната и отмъстителна политика или дързост на отмъщението. И дори създаде нова робска психика с формулата, с която може да се обвинява: Вие грехопаднахте. " "Тогава и формулата „страх“ няма да послужи на нито един теократ, какъвто е бил, разбира се, и Моисей – най-изявеният и подчертаният. Създавайки страхова психоза, той създава теокрацията, а нейната цел е да има подвластен човека. И все пак, Моисей се е самоизлъгал, че човекът може да бъде подвластен. Създавайки идеята за грехопадението, той дава формула за насилие, но ето, че културата на Духовните вълни, по силата на Пътя, който има да извървим, го опровергава. Нашите траки, първи в световната история, преди хиляди години са празнували с голямо тържество погребението и са плакали (без да купуват оплаквачки) при раждането. Значи имало е в пътя на историята народи, които са носели непреправено знание за това, което се нарича култура." "Юдеите създадоха нова робска психика, най-тежката, защото свободния направиха роб на собствена уж вина – грях. И колко е властна, че дори в едно модерно време искат с още по-модерни средства да обосноват „пътя на греха“, за да имат власт! (Всички тези висши администрации, които решават съдбини, не знаят да правят молитва – тя не им е и потребна, защото с нея пак могат да сгрешат – затуй им липсва проницание.) Тяхната граница е стената, която не позволява душевната будност да прави живот. При Моисей границата е робската психика!"

Внушение на християнските институти

"Ако знанието не е достигало, тогава се е търсело онова, което се нарича магика. Тайната на кумирите е магичността, заклинанието, които съществуват. Така че безспорно недостигът на знание като реалност, за да надмогне страха, прави магика, прави магичното. Следователно, има недостиг на знание, но има и събудена, бих казал, молитвеност към магичното, към неизвестното, към тайното." "Един чудотворец скоро обясняваше къде се е подвизавал, как е възпитаван и пр. Дори усетих сладостта му, че е чудотворец, но не и отговорността му, макар че даде малко привидност, че не бива всичко да прави... Но хората искат да имат признание, искат и икона. А голяма част от светците, ако са в реалност будни в даден момент, биха се надсмели над това, че някой отива да им прави метани..." "Така че има феномени, които човекът със събудена сила може да прави. Но не правете лъжовно чудо с факирска магика и с тенденции, така както се казва, да вземете акъла на света. (А и не можете да го вземете...) Не че не съществуват феномени. Щом може някой да усвои известни игри – значи съществуват. Кое е обаче онова, което създава идея за илюзорност на очите – да не се види играта, а да се види чудото? Това е много ясно – липсата на духовен ръст..." "В чудодействието има и безсрамие. Всеки факир може да ви разкрие тайните, които се показват в някои църкви. Външна сила може да се употреби за много фокуси и факирите знаят това. Отделен е въпросът да се свещенодейства." "Може ли известни феномени, които са демонстрирали църквите, да бъдат реални и кои са измеренията, които да им дават характеристика на реалност? Чудодействието и свещенодействието са налице във вековете, но те са се разминавали и безспорно се разминават и в настоящето." "Големите феномени не са да се пълнят джобовете, а вложените енергии и сили да правят принос, в който се легитимира по-висш стадий и се дава по-събуден и по-отговорен живот. Защото един човек, който получи известна благодат, той в своето служение, най-малко при наличие на това огледало, че е събуден за живот, носи себелика си в отговорност." "Това е голямата разлика. Чудотворци има, защото има невежество или защото те са достатъчно користни, за да вземат пари. Но когато дадете на някого едно знание с отговорност, а не за да чудодействате, дори той да няма още съответната йерархия да го разбере, за него не звучи като чудо, а е аспект на събудена отговорност. Едно и също нещо може да бъде и чудодействие, и свещенодействие – зависи как го правите. Ето защо в легитимираната наука на планетата има и лъжци, и пророци. Но това не е легитимацията на Твореца!"

"Да, хората имат много недостатъци, но не само те носят вина. Онова, което е творило културата на поднебесието, то преди всичко носи вината. Дори при Посветените има грешки – много големи грешки... Човекът еволюционно е невинен, щом не е Сътворител. Тогава се задава въпросът: Бог ли е виновен за това, което става? Да, щом е преходен Бог, а не Абсолютът!... Човекът не може да бъде невинен, но не може да бъде и виновен." "Всички тези неща имат свои дадености, но кой ще ги види? И най-посветените не ги забелязват... Да не говорим за тези, които демонстрират феномени. Феноменът не е посветеност, а услуга дали твоя даденост ще може да се ползва – най-малкото, да се легитимира като една верска истина или една социална потреба." "Човек трябва да знае, според своята възможна йерархия на посветеност, какво има и как да го освети, за да бъде, не да има! Да бъде, за да не се загуби в търсене. Защото когато Си, ти търсиш само едно нещо – твоето единство с Бога! Проблемът на посветеността е право на присъствие с отговорност!" "Човечеството се е разшумяло като роил се кошер, разшумяло се е в своето търсене. Но за да знаете да търсите, трябва да сте осветени в онова, което имате. Когато сте осветени, тогава няма да се загубите в лабиринта на търсенето. А осветеният знае местото и на олтара, и на трона. Служение и господарство – две велики тайни, две ръце на световната и Космична еволюция! Човек не може да не ги търси още вън от себе си – докато най-после разбере, че те са в него. Но как ги е осветил... И това е вече урок, който трябва всяко поколение да получи от своите предшественици. Отговорност е на родителя! Защото по силата на прераждането детето е дошло, или вие сте отишли в даден дом. Но не е задължително да се запазват определени порядки. Кармата задължава известни продължения на традиционността, но тя не е вечна. Така че будността в еволюцията създава съответна отговорност. А родител, който не може да даде достойнство на децата си, ги прави по-недостойни."

"Без Учението на Мъдростта храмът на бъдещето няма да бъде осветен. Но това не значи, че трябва да забравим или да направим поругание на минали богове, чиято безспорност е хранила равнището на духовната отговорност и будност. Но ясно е, че човек трябва да изживее своята прощалност с миналото. И може би затова религиозните институти са учредили и ден на прощението. Но те повече приемат прощение със своята социална невзаимност или своята социална битка, отколкото прощение с правото на присъствие на отминалите вече Духовни вълни." "Така че великото прощение е свобода от минало, придружено с една вътрешна будност, която е прозрение, а не констатации! Мъдростта не отрича миналите култури и учения. Ценностите не се забравят – не, те се включват." "Знанието е сила, която ви задължава!" "А Мъдростта е разлъка – да слезете с отминало величие от Олимп, за да минете през Голгота, да наследите едно царство, което се казва царство Небесно. Слизане и качване – приемане на това велико тайнство – царство Небесно. Свобода от подземния адес, който за съжаление се узакони отново в душевния път на човечеството; или от кръстомстоянието в Индия; или пък от онова, което може да намерите като нова религия без религиозност в лицето на болшевизацията на човешкото съзнание..." "Големият белег на Христос е царство Небесно – а не адово! Затова и Орфей слиза в ада, за да изведе Евридика, т.е. своята духовна любов, но с една ясна словесност: Не се обръщай назад! Когато искаш да излезеш на Път, не се обръщай към тревясалата пътека на миналото! И затова съм казал: Свобода от минало!" "И така, пред вас е Път, който трябва да оставите на бъдното поколение. Трябва да му дадете само едно тайнство – жертвата. Другото е съображение. (Ще вземеш нафора или причастие, защото то ще те освети...) На човека е потребна вътрешната хигиена – събудената му духовност. На човека му е необходима бъднина – да прочете в Книгата на Живота бъднината си, която не е дял от планетно минало, настояще, бъдеще. Бъднината е Живот! Тя няма преходност. Докога човекът ще бъде, никой не може да ви каже."